Уважаеми Дами и Господа, бих искала да изкажа моите благодарности за чудесната организация на Музикална академия Роза! Моят син Калин Тодоров е изключително впечатлен и дълго разказва за преживяното при Вас. Той се върна обогатен, въодушевен и щастлив. Работата в камерен оркестър му даде нови умения, ансамблово мислене и работа в екип. Най - напред искам да благодаря на Г-н Пламен Николов, без когото този прекрасен проект не би бил възможен. Не го познавам лично, но мисля, че с право може да се нарече съвременен Будител и достоен Гражданин на град Шипка. Възможността да се докоснат до космополитния талант на Максим Ешкенази със сигурност вдъхнови децата, даде им вяра, че мечтите се сбъдват с труд, но и с чар. Специални благодарности отправям към Г-жа Константина Тодорова и Г-н Красимир Костадинов, които с много професионализъм и личен пример запалиха искрата за съвместно музициране и удовлетворение от резултата. Калин, а предполагам и останалите участници е впечатлен от богатата културно- историческа програма, която организаторите така умело преплетоха с музикалните задачи. Личният ангажимент и увлекателни разкази на Г-жа Василка Панайотова, Кмет на град Шипка, също са достойни за възхищение. Не на последно място Музикална Академия Роза срещна деца от цялата страна, които с работа и забавления направи Приятели за цял живот. Сигурна съм, че всички дълго ще помнят дните с Вас и ще се надяват да се срещнат отново догодина. Желая на всички Ви здраве, благополучие и вдъхновение за нови проекти! Децата на България имат нужда от хора като Вас! С уважение!

"Пътят към ада е постлан с добри намерения." - Самуел Джонсън Рядко, наистина много рядко ми се случва да опровергая цитираната мисъл на английския писател Самуел Джонсън. С огромния афинитет на търсещия качествената класическа музикална изява аз акламирам, възхвалявам и поощрявам всяка концертна проява в Казанлък. Но вървейки към залата или парка в мен винаги се пробужда онзи глас на дяволчето, който подтиква половинката от мен, която е нихилист, да надделее и да очаква, че поредният „месия“ ще се провали с трясък и ще ми донесе разочарование и необходимост от часове слушане на жалони в класическата музика от средата и края на XX век, за да направя опит да компенсирам нанесените непоправими щети на заклетия меломан в мен. Има обаче изключения. Максим Ешкенази е цигулар или поне аз си го спомням като такъв, като съученик, състудент, примариус на квартета ни в Академията. Това според мен е важно, защото е бил и от другата страна на палката. Бил е подчинен и съучастник в концертните изпълнения. Всичко това преди обучението и работата в Обетованата земя като диригент. То и тя го промениха, много го промениха. Според някои негативно, според други позитивно. Бях без мнение. Не съм го срещал, говорил и обсъждал музиката отдавна. От една страна силно подкрепям идеите му за популяризиране на класическата музика (по всякакъв общоприет или новосъздаден и измислен начин). От друга, според мен, понякога е краен и се увлича повече в посока твърде повърхностната показност на изпълнението. През миналата 2021 година в град Шипка се реализира идея за лятна детска изпълнителска Академия от фондация „Академия Роза“. Без големи очаквания посетих заключителния концерт, провел се в Амфитеатъра на гърба на оригинала на Тракийската гробница на Тюлбето. Бях очарован. Всичко бе с мярка, изпълненията професионални (а бяха все пак представени от деца), а неговото участие внасяше далеч по-малко шоу дори според мярката и границите, поставени от моя твърде претенциозен вкус и даваше много повече логика, смисъл, стойност. Правеше изявата уникална. Тази година 2022 Академията отново се проведе. Заключителният концерт бе в „Розариума“. И ако оставим настрана ( не, че е невъзможно) факта, че никой не спря фонтаните и фоновият шум бе меко казано дразнещ, концертът бе много по- добър дори и от най-смелите ми позитивни очаквания. Самото изпълнение, като такова, бе на висота и това донякъде трябва да е норма и нещо логично. Все пак маестро Максим Ешкенази е много сериозно ниво и име в музикалните класически среди. Подбраните лектори за децата също са били на висота. Когато изпълнението е над определена, доста висока степен, писането на критика, която да бъде разбрана от хората извън тясно специализираните в музиката, е невъзможно и дори излишно. Не това е целта и на моята. Не подлежи на никакви отрицателни конотации дори секунда от изпълнението. Отлично за българските стандарти владеене на изграждането на фраза и степенуването на възходящи динамики. Мекотата на влизане, владеенето на тихата оркестрова изпълнителска техника са отдавна забравени техники в доста от професионалните ансамбли у нас. Краища и начала като при един добре обигран ансамбъл с дългогодишна кариера. Стиловата идентичност на изпълнението и разнообразието на подходи също бяха на висота. Бяха чути от многобройната публика качества на оркестровото свирене, които са присъщи само на най-елитарни състави и показвани твърде рядко извън столичните концертни зали. Критиката ми обаче е повече за съпътстващи идеи и решения на организаторите. Посещавал съм доста такива прояви. От концертите на Моцартеума в градините на Шьонбрун. Камерните концерти в парка на Белведере. През концертите на Куркапелите в Германия и не само там. Изпълненията на камерни ансамбли и оркестри в паркове из Европа през лятото са нещо стандартно. Не са само с образователна, но и забавно-развлекателна цел. Също са порция класическа музика, задоволяваща глада на меломаните извън концертния сезон. Като правило репертоарът се подбира да отговаря на публиката, оркестъра и мястото на провеждане на концерта. Така е в Европа. У нас често се нарушават и трите описани принципа. Личният ми опит потвърждава тази грешна практика. Точно затова считам, че Концертът бе апотеоз на правилните решения и действия. Моцарт, Григ и Рихард Щраус бяха напълно подходящи за казанлъшката публика, оркестъра и мястото. Розариумът предлага прекрасни условия. Общинската управа е желателно да вниква в смисъла на термина концерт и да се постарае следващия път с фонтаните. Йонизацията на въздуха е много полезна за гражданите, но за концерт е нужна малко повече тишина. Много голям ущърб върху и без това бедната музикална културна програма на община Казанлък би било евентуалното пропускане на града ни като концертен подиум при следващите прояви на маестро Ешкенази и фондация „Академия роза“. Какво ми направи впечатление? Никога не съм сядал на подобна удобна мебел на подобен тип концерт. На някои пуристи може да им се стори лаишко простовато, че започвам със столовете, но възприемането на класическа музика трябва да е единствено с едно сетиво – ушите и по изключение за Операта и с очите. За максимално въздействие всичко останало трябва да е максимално благоприятстващо усещането за извисяване. Да, столовете са важни, както и правилно (коректно) подбраната височина на сцената, осветлението и съотношението седящи – правостоящи. Отдалечеността на първия ред публика от изпълнителите е функция на липсващата акустика в парка. Ветрилото на столовете, дълбочината на разположението им, възможността и преминаващи да се спрат и да послушат, също се нуждае от планиране. Озвучаването вече играе много важна роля-за него е единствената ми минимална негативна оценка. Липсваха ми малко средите около 500-2000 Херца(2-4 октави по европейската и 5-7 октава по американската система). Със сигурност подобна стойностна концертна Програма (книжка) на такъв тип концерт не съм виждал в България. Не само като съдържание, но и като формат, графично оформление и обем. Ясно, точно, същевременно изчерпателен до степен да задоволи всеки до ниво почти претенциозен слушател и да подбуди останалите да си поровят в подвижните си електронни справочници (телефони) за допълнителна информация. За нивото на концерта може да се съди и по броя звъннали телефони. Почти нямаше и със сигурност бяха много по – малко от тези в залите в Казанлък. А нямаше онова проглушаващо приканване към зрителите и слушателите да изключат мобилните си устройства. Дори децата, играещи си около Паметника на загиналите войни, се заслушаха и бяха пределно тихи. Нещо, някой- музиката може би ги грабна. За пръв път видео стена в концерт се използва по същество. Свирих на откриването след ремонт на опожарената сцена на театро Ла Фениче във Венеция. Концертът бе по надслов Италианската филмова музика и на подобна видео стена се прожектираха сцени от филми под музикален съпровод на живо. Не го одобрих. Докато идеята да се дава информация за частите на произведението, за композитора и да се представят картини свързани с произведението е уникално попадение. Този тип концерти има освен всичко друго и обучителна цел. Получава се естествено, ненатрапващо. Случвало се е конферансие да чете дълги, тежки, отвлечени, ненужни текстове или диригентът да прави логорейни въвеждания. Не, не и не. Видеостената е правилното решение. За идеята и изпълнението мога да кажа само – Браво. В допълнение към видео стената имаше и подходящо задно осветление. Унисонът с изявите и всичко изброено от мен ми позволяват да твърдя, че идеята и реализацията на фондация „ Академия Роза“, ако не на световно бе на много високо европейско ниво. А за град Казанлък това означава изключително много. Всеки казанлъчанин или гост пропуснал поради съмнение в качеството на организацията или музикалния продукт трябва много да съжалява. Такива моменти са рядкост в живота и не трябва да се допуска да се пренебрегват. В заключение споделям какво казах на Максим Ешкенази след концерта: „.......Маестро с този темп на вдигане на нивото на участниците и на ансамбловото свирене за следващата Академия може да се наложи да правиш прослушвания за Малер Оркестъра...“ В студентските ни години с маестро Ешкенази в Европа през лятото се формираше младежки симфоничен оркестър на името на Густав Малер. За него се провеждаха във всички Музикални Академии на континента специални и много трудни прослушвания. Пожелавам на фондация „Академия Роза“ да запази добрите решения, да продължи да утвърждава и разширява нишата, която създаде и дори да разгърне концертната дейност в други градове. Младите изпълнители, участвали тази година, не бяха само от България. У нас вече няма достатъчно млади изпълнители. В скоро бъдеще може да няма никакви. Но подобни събития в класическата музика са единствения път да се обърне негативната посока за развитие. Изключително съм радостен, че се появява причина да напиша поне една позитивна критика за културната програма, състояла се в града ни. Дано се намерят и други ентусиасти, които да заслужат въздигането на труда им на пиедестал, което съм склонен да направя за организаторите на лятната Академия и на концертите-фондация „Академия роза“.